Велики родители не се създават ей така

Когато станах учител, поисках да имам шест свои деца. В училището обаче видях напълно сбъркана „система“ - начинът, по който се отнасяха с децата и по който се очакваше да учат, и на всичко отгоре един ужасен учител. Тогава преосмислих своето решение, разказва Антъни Картър – баща, дядо, преподавател-ветеран и автор на книги за възпитанието в scarymommy.com.

Бях на мнение, че работата на обучаващия е да обучава, независимо от поведението на родителите, на администраторите, на божиите забрани дори. Защото няма начин да обучаваш с рисков, трансформиращ подход, ако училището се приема несериозно от възрастните - те подриват всичко, което отдаденият учител се опитва да направи.

Всеки път, когато пиша за това, от което имат нужда децата, рискувам да бъда възпрян от „добронамерени“ родители. Преподавал съм в училища, в които родителите на учениците бяха отгледани с уменията на живелите през 70-те и 80-те – злополучни години, пълни с големи родителски грешки. Те биха могли да бъдат избегнати, ако към децата и техните потребности се отнасяха с търпение и интелигентност.

Велики, продуктивни, качествени родители не са създават ей така. Велики, продуктивни, смели и независими деца също не изскачат просто ей така от кутията. Моето виждане за реформата е промяна на начина, по които сме родители. Информираните родители могат да променят нещата, като трансформират родителството.

Но преди всичко, преди човек да стане родител, трябва да се справи с личните си демони. Според някои религиозни постулати са нужни 6 или повече месеца за обмисляне, преди да се вземе такова решение, защото то е цял живот.

Вярвам, че има принципи, които могат да променят начина, по който действаме като родители и които могат да бъдат изменяни с времето.

Спрете да мислете за децата като за собственост

Като родител е ваша отговорността да сте ментори, да водите и да обичате тези малки създания, а не да доминирате, манипулирате и да ги третирате като лична собственост, с която може да правите каквото си искате. Има ли някой, който се е чувствал велик, когато с него са се отнасяли като с обект? Не и естествено това води до сериозни проблеми.

Спрете да контролирате телата на младите хора

Децата растат, променят се и ние трябва да разберем и приемем, че е нужно да се отнасяме с тях като към млади хора. Повечето възрастни не умеят да поддържат контакти, които не са основани на сексуално привличане. Американците са обсебени от секса и едновременно с това се страхуват от него. 

Ние полагаме усилия да възпитаме деца, които се чувстват добре в своите тела. Много хора никога не са им обръщали внимание, но, хубави или не, телата ни заемат място, трябва да се грижим за тях...

Мнозина от нас изпитват страх, че любимите им деца може да бъдат наранени, използвани, насилени. Най-важно е да научим децата си как да се грижат за себе си.

Заради амбициите на своите родители много деца са подложени на бездушно и дори - брутално отношение. Например, бащата иска момчето да стане футболист, но то реално няма физически данни и не желае. Или едно по-пълно дете често става обект на присмех и подигравки.

Често срещан случай е също бащата да не знае как да се държи с момичето, което вече е станало девойка.

Ние, родителите, трябва да научим децата, че това са техните тела и те им принадлежат. Трябва да им покажем радостта, която ще изпитват, когато обичат, ценят и се вслушват в сигналите, които им дават техните тела.

Поощрявайте децата да поемат риск и да престанат да мислят, че са безпомощни

7-годишните - не мислете за тях като за деца. Детството съществува, но то реално свършва доста по-рано, отколкото си мислим. И ако не се отнасяте към 12-годишните като към млади мъже или жени, ако се безпокоите, че отиват сами в планината със сноуборда си, че правят велопреходи в разстояние на десетки километри, че ходят на среднощни партита, трябва да се замислите - нещо не е наред.

Когато родителите и децата не са успели да изградят самочувствие и самостоятелност в тези ранни години, това може да се превърне в проблем и да не позволи реализирането на потенциала им за като успешни възрастни индивиди.

Научете ги, че ще има поражения - често и големи

Живеем във времена, в които не е ОК да се греши. Гъвкавост е умението, което никога не остарява и може да предпази децата от неуспехи и разочарования.

Не бъдете от типа хора, които се разгневяват, когато чуят „не“ или твърдения, различни от техните собствени. Съвременната глобална икономика изисква развиване на компетентност, гъвкавост, целенасоченост и много други качества още от ранна възраст.

Грешките в наши дни са ценни - трябва да знаем как да започнем отново, да работим в екип, да решаваме проблеми в непрекъснато променяща се среда, която не търпи да четем наръчници какво и как да го правим.

Престанете да лъжете за парите

Важно е да запознаете отрано децата с финансовите въпроси – бюджет, планиране, а също и с разликата желания и нужди/възможности. Да ги информирате за доходите си. Те трябва да са подготвени, че ще се налага да работят, да усвоят професия и да се самоиздържат.

Деца, които почват да работят още като тийнейджъри, стават финансови гении. Те заповядват на парите, не парите на тях.

Не ги третирайте като приятели

Задачата ни като родители е да им помагаме когато и ако има необходимост и само, след като те сами са се опитали да решат проблема. Попитайте и дайте предложение, но не изброявайте сто решения и причини, поради които не са успели да решат проблема. Те никога няма да забравят две неща: 1/ че те са решили проблема и 2/ че вие сте им го позволили.

Ние знаем някои неща, защото сме живели по-дълго. Но собствените им грешки и поуките от тях учат младите хора за цял живот.

Имам девет внука и съм сигурен, че няма точна рецепта за всички, през цялото време. Аз постоянно уточнявам, преоткривам и заимствам.

Еми Спасова